Фелипе Нистром е роден в Коста Рика. Баща му се запознава с майка му, докато тя е Коста Рика с Корпуса на мира на САЩ.

Майка му често отсъства от дома заради работата си и малкият Фелипе е гледан от различни хора, част от които са се държали отвратително с него.

Спомня си как отчаяно е търсил място да се скрие от един от гледачите си и успява да се сгъне в чекмедже. При друг подобен случай е насилван и сексуално. Историята за живота на Фелипе разказват от chr.bg.

Нито един от хората, които са го наранили, никога не е бил изправян пред съда, за да си понесе последствията.

„Прекарах първите осем години от живота си в паника и терор; при отварянето на която и да е врата, не знаех какво да очаквам – споделя Нистром пред BBC. – Чувствах се напълно безпомощен. Нямаше какво да направя.“

Фелипе е жертва на насилие и от съучениците си. И до днес носи белезите на всичко това.

Единственото място, на което се чувства добре, е футболното игрище. Развитието му върви добре и в края на тийнейджърските си години Нистром мечтае да продължи с футбола и професионално.

Контузия проваля плановете му.

„На 18-19 се изгубих. Не знаех какво да правя. Дори спортът ми беше отнет.“

Решава, че повече няма да играе по свирката на никого. Няма да се съобразява с другите и ще живее по собствените си правила.

Влюбва се в електронната музика и цялата субкултура около нея го поглъща. Примамен от света на алкохола и наркотиците, Фелипе става изцяло нов човек.

Запознава се с много хора, започва да ходи по купони, създава приятелства. Малтретираното момче се превръща в душата на компанията и открива среда, в която може да прояви същността си.

Но докато останалите младежи купонясват от време на време, за Нистром партито не спира.

„В началото един грам кокаин ми стигаше за цяла седмица, дори две. Накрая не можех да изкарам цял ден на работа без да шмъркам.“

Нистром работи в колцентър, който приема залози по телефона от САЩ, тъй като на много места в Америка все още хазартът е забранен. Така Коста Рика се превръща в перфектното място, където любителите на залози могат да заобиколят американските ограничения.

Фелипе си спомня как негов колега го предупреждава да внимава с кокаина. В Коста Рика го наричат „бялата смърт“.

„Години по-късно, когато лежах по улиците, осъзнах, че е бил прав.“

Прекомерната употреба на кокаин води до странични ефекти. Започва да халюцинира. Въобразява си, че някой го преследва и че е поставил камери и подслушвателни устройства в дома му.

„Движех се на автопилот – единствената ми цел беше да стигна до уличен телефон, за да звънна на дилъра си.“

Започват и проблемите на работа. Не се задържа много на последните няколко и не след дълго се озовава на улицата.

Прекарва повече от година като клошар – спи на улицата, проси, яде каквото намери, а през нощта се завива с вестници.

„През цялото време просех с единствената идея да си купя наркотици. Всичко беше в името на дрогата – обяснява Нистром. – Един ден в спортната секция на вестника видях момче, с което ритах като дете. Вече беше национал.“

След година на улицата Фелипе решава, че това няма как да продължава. Гложди и вина. Изоставя все още неродения си син, след като се разделя с майка му малко преди раждането.

Винаги ще помни деня – 27 септември 2012 г.

„Още с първите лъчи на слънцето тръгнах да прося. Събрах достатъчно, за да си купя дрога, с която да се самоубия. Исках това да бъде последният ми ден.“

Краде дънки и пуловер, за да бъде спретнат, когато го намерят. „Бях събрал и пари за най-евтиния мотел, за да мога да се изкъпя. Помня само че исках да купя още бира. Следващият ми спомен е за двама парамедици.“

Нистром е бесен от проваления опит. Намерен е от собственика на мотела, който звъни на бърза помощ.

„Единият ме прегърна, а аз го нападнах. Бяха минали години, откакто някой ме бе прегръщал. Докато се борех с него, той ми повтаряше, че всичко ще е наред: „Не знам как, но всичко ще се оправи.“

Преди опита за самоубийство Фелипе се заклева, че ако по някакъв начин оцелее, ще промени живота си. Спомня си за обещанието при гледката на скърбящо семейство в болницата.

Не разбира защо, но това му повлиява. Постъпва в рехабилитационен център в Сан Хосе. Правилата са ясни – храна и подслон срещу това да стои далеч от дрогата. При първото кръшване ще бъде изгонен.

Изкушенията са много, но Нистром устоява на всичките.

След шест месеца рехабилитация се запознава с американка, с която решава да замине за родния ѝ град – Портланд. Връзката им е краткотрайна, но Фелипе успява да се установи.

В последните десет години работи като преводач, помагайки на испаноговорящи пациенти в техния път към изчистването от дрогата, да превъзмогнат тежките новини след смърт на близки или да съобщи лошата новина за терминална болест.

Още в първия си ден трябва да помага на гватемалка, която току-що е загубила бебето си.

Нистром се свързва със сина си. Вижда го за първи път малко преди да замине за САЩ. „Не знам колко то това, което му казах, разбра. Извиних му се за всичко и му обещах, че ще направя всичко възможно да му осигуря всичко нужно. Не знаех дали ще мога да го направя, но за мен бе важно да обещя.“

През първите няколко години в САЩ не прави нищо друго освен да работи. Но впоследствие осъзнава, че има нужда и от нещо различно в живота си.

Страстта към футбола е угаснала. Пробва триатлон, но не му харесва плуването. Колоезденето обаче намира не само за приятно, но и се оказва, че има сериозни заложби.

Въпреки че е в средата на 30-те си години и в голямата си част се състезава с хора 15-ина години по-млади от него, в рамките на само един сезон Нистром успява да се изкачи до Първа категория – най-високата категория в аматьорското колоездене.

През 2019-а се включва в националния шампионат по шосейно колоездене и го печели.

Първата му мисъл след триумфа е за сина му. „Може би това е първият път, в който почувствах, че той може да се гордее с мен.“

Така се разчува и историята му, която Фелипе не спира да разказва, за да мотивира други в неговата ситуация да намерят сили и да се измъкнат от тежката ситуация.

През 2022-ра се записва за състезание по офроуд колоездене в САЩ, но остава последен.

„Ако някой е очаквал от мен някакви резултати, значи не знае нищо за колоезденето – казва след състезанието той. – Аз съм мъж над 40 и работя по 12-15, а понякога и по 18 часа на ден само и само да финансирам тази си луда идея.“

Фелипе успява да убеди властите в Коста Рика да му позволяват да се състезава под националния флаг. Това е и голямата му цел – да развее знамето над главата си.

Въпреки че вече е разказвал историята си стотици пъти, продължава да го прави. Това е единственият начин, по който може да покаже, че винаги има изход.

„Надявам се да достигна до хората, които също като мен са изпаднали в наглед безизходна ситуация.“