Спорим дали да бутнем паметника на Съветската армия, а не обръщаме внимание на истинските жертви на режима - отнета е наша собственост, ограбени са имотите на дедите ни. Това казва координаторът на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти Огнян Дюкенджиев. Той дава интервю за „24 часа“, в което засяга болната тема за откраднати над 400 млн. лева от българите.
„Ситуацията около компенсаторките сякаш не съществува. Накратко – без промяна, но за съжаление, и без надежда за някаква промяна. Не само медиите, а и държавата забрави, че стотици хиляди българи, ограбени от комунистическия режим, продължаваме да чакаме справедливост. Казано образно – ние сме стотици хиляди, ограбени от комунизма и излъгани от демокрацията. По официални данни над 130 хил. български граждани и организации сме притежатели на компенсаторни инструменти, които „прашасват“ в Централния депозитар“, казва Дюкенджиев.
Номиналната стойност на тези инструменти е за над 400 млн. лв. Част от тях се търгуват на фондовата борса, но цената им е много по-ниска от номиналната. Това прави средно по над 3,000 на притежател на компенсаторни инструменти.
Прочети още
Представете си какви биха били днес последствията, ако
на 130 хил. души им отнемете по 3,000 лв.?
Но и това не може да се сравнява с мащаба на материалните и моралните щети, които всеки от нашите родители и наследниците им са претърпели вследствие на безвъзвратно отнетата им преди десетилетия собственост. Компенсаторните инструменти, които са получили, са нищожни на фона на този грабеж, казва още Дюкенджиев.
Той засяга още и темата как евентуално могат да бъдат обезщетени хората. Това е почти невъзможно.
„Възстановяването на историческата справедливост след 10 ноември 1989 г. изискваше да бъдат компенсирани хората с невъзстановима собственост. Най-малкото заради онези, които успяха да си върнат ограбеното. Затова на тази категория собственици като нас бяха предоставени въпросните компенсаторни бонове и записи с идеята да участват с тях в приватизацията или да закупуват държавна земя или други активи в различни търгове. Всичко това
останаха празни обещания
Единствената реална възможност да се участва в раздържавяването с бонове беше приватизацията на БТК през 2005 г. Тогава цената на компенсаторните записи се вдигна до 80 ст. от номинала и успяхме да продадем поне половината от боновете си. Втората такава възможност бяха търговете за държавна земя през 2012 г.
И в двата случая държавата опита да покаже някаква грижа към тези българи, но това не беше достатъчно. След това ни остави на произвола на съдбата. Тук искам да подчертая, че боновете нямат краен срок, те се наследяват. Респективно – забравиха и наследниците на собствениците.
Приватизацията приключи, какво последва?
Приватизация – и касова, и масова, няма. Към днешна дата възможностите за справедливо обезщетяване на собствениците на компенсаторни инструменти на практика са почти изчерпани.
Единствена работеща възможност за това е предвидена в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където е разписано, че държавата може да продаде притежавана от нея земеделска земя срещу такива инструменти по техния номинал. Така притежателите на компенсаторни записи и бонове могат да получат срещу отнетата им преди десетилетия собственост правото да притежават земеделска земя, която от своя страна би била достатъчно доходоносна в съвременните условия.
„Тук искам да вметна, че с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи държавни терени могат да се купуват и с компенсаторни записи“, пояснява Дюкенджиев.
(КЗ) и жилищни компенсаторни записи (ЖКЗ), а не само с поименни компенсационни бонове (ПКБ). Това ще разшири кръга от хората, които могат да се възползват и трябва да бъдат обезщетени.
Държавата не е най-добрият стопанин
Държавата не се е доказала като най-добрия стопанин през годините. Макар и държавата да представя по доста оскъден начин данни за начина, по който управлява поземления си фонд, от ежегодните годишни доклади за земеделието, които публикува Министерството, е видно, че между половината и една трета от управляваната от държавата земеделска земя не се отдава под наем или аренда. Това означава, че немалка част от нея пустее и не носи ползи нито за земеделците, нито за бюджета. Освен това държавната земя често представлява маломерни имоти – между 1 и 5 дка, които са трудни за управление. Голяма част от тези терени са съседни с масиви на селскостопански производители. Има случаи в средата на частен масив от 100 дка да има 1.5 дка държавна земя. Нека се даде възможност на фермерите да обработват и тази земя.
Държавата ще спечели стотици милиони
Ако компенсаторките бъдат върнати, в държавата ще има приходи, и то немалки. Преките приходи ще бъдат между 300 и 400 млн. лв., тъй като част от средствата за придобиването на държавната земя ще се платят в брой (40%), а останалата с компенсаторни инструменти от купувачите на земя. От друга страна, в дългосрочен аспект в ръцете на хората ще влизат минимум 100 до 200 млн. лв. годишно, които ще се въртят в икономиката и ще подпомогнат бюджетите им. Голямата полза обаче ще бъде, че земята ще се стопанисва по-добре, тъй като мярката ще способства за комасацията на частната собственост.
Земеделските производители ще имат по-лесен достъп до тези ниви, вместо да минават ежегодно през тромави административни процедури по наемането им от държавата. България е може би единствената останала демократична страна, в която държавата е пряк участник в управлението и стопанисването на частна земеделска собственост.
Как се получават държавни земи?
Купуването на държавни земи с тези заграбени пари би бил най-честният начин ограбените да бъдат обезщетени. Това не засяга само сферата на справедливостта, но и достойнството на десетките хиляди граждани, техните родители и деди, върху чието изконно право на частна собственост е било посегнато преди десетилетия.
„Голяма част от нас не смятат да стават земеделци или крупни собственици на земя, особено тези, които не притежават големи пакети. Но ще има възможност те да се реализират на фондовата борса на по-справедлива стойност, което ще раздвижи целия пазар в България“, казва още той.
Защо земеделците да не могат да си окрупнят парцелите? Или да влязат още хора, които искат да инвестират в селско стопанство. Това стимулира икономиката.
Прочети още
„Макар и от години да няма публикувани официални данни за обема му, според различни източници държавният поземлен фонд варира между 1.5 и 2.5 млн. декара“, казва Дюкенджиев.
А това е много. Само част от този фонд да бъде пусната за обезщетяване срещу компенсаторни инструменти, ще бъдат удовлетворени всички собственици.
